Липсата на информация и/или наличието на дезинформация те превръща в будала.
Последствието от това е загуба на поне едно от тези три неща: пари (много), време (много), нерви (много).
Едно от нещата, които направиха споменатия път трънлив, бе борбата за виза. И тук идва моят първи съвет към бъдещите ми читатели - ако смятате да ходите в Индия, особено ако е по работа, информирайте се дълго и напоително за условията за получаване на виза и за скритите последствия от всяка декларирана информация (примерно за заплати, данъци и пр.). Още не стъпила на индийска земя, открих две ярки вътрешно присъщи черти на индийската култура - завидно непоклатимо спокойствие и вкоренено приемане на корупцията като част от функционирането на обществения живот. Аз лично излязох от тази борба изподраскана и с рани, които ще оставят белези, но без да си оцапам душата.
Та да се върна на мисълта си, че ако човек е добре информиран, може да си спести много главоболия. Затова реших да направя блог, в който да споделям впечатленията си от Индия и така да помогна на други ентусиасти за подобно приключение да се подготвят по-добре. Първо мислех да го направя на испански - език, на който към настоящия момент успявам най-леко да формулирам мислите си. Обаче докато се образовах на тема Индия в интернет, открих доста много блогове на испански и почти нито един на български. Единственият, който се доближава по концепция до това, което искам аз да направя е блогът на Елена Шахънска, но той не е актуализиран от пет години. Като доста информативни бих определила и пътеписите на Жоро и Блогът на вълшебния керван. Извън тези интересни четива обаче реално няма други споделени в блог лични преживявания на българи в Индия. Ако намерите нещо, което да си струва, моля, споделете линка в коментар.
И така, хвърлям чаша вода напред и публикувам първия пост.
No hay comentarios:
Publicar un comentario