Холи

Тази седмица започна с Холи, празникът на цветовете, на настъпващата с буйна сила тропическа пролет, на победата на доброто над злото.

Тези, които дръзват да участват, си слагат дрехи, които повече няма да облекат, защото след цялото пиршество от цветен прах и пъстри водни струи, всичко върху теб става неизползваемо. За мен това бе поводът да облека за последно черните дрехи на скръбта и да ги изпръскам до последната нишка с радостта на индийската пролет. Мисля, че майка ми щеше да го одобри.

С оцветени от прахчетата „гулал“ дрехи, лица и коси, за един ден всички в тази страна стават равни – различните касти, религии, националности, възрасти и обществени положения се размиват и отичат някъде надолу както шарените потоци по всички улици в този ден.

Холи се празнува при първото пълнолуние на месец март и по този начин „тъмна Индия“ заискрява и през нощта. Относно произхода на празника се носят всякакви легенди, но тук ще резюмирам две от тях.

Имало едно време един много зъл цар на име Хиранякашяпу, който освен това бил и много надменен, не почитал никакви богове, а сам той се мислел за бог и претендирал всички да се кланят на него вместо на боговете. Синът му Прахлад обаче бил пълна негова противоположност, водел праведен живот и почитал бог Вишну, който е един от тримата най-върховни индийски богове (другите двама са Брахма и Шива) и отказвал да се подчинява на баща си. Хиранякашяпу опитал какво ли не, за да го промени и като видял, че няма да стане на неговото, решил, че единственото, което му остава, е да го убие. Но и в това не сполучил и накрая, отчаян, се обърнал към сестра си Холика, която притежавала особен дар, предпазващ я от огъня (в някои от версиите това е негорящо одеяло). Злата леля накарала Прахлад да седне в скута и и го отнесла на кладата. Там обаче се случило чудо – вместо да убие сина, огънят развалил защитата на лелята и тя изгоряла. А Прахлад оцелял, защото през цялото време шепнел молитви към Вишну. Така Холи се превръща в символ на всемогъщата вяра и на победата на доброто над злото.

Според друга легенда, Кришна, който е един от аватарите на Вишну, бил безнадеждно влюбен в Рада, която пък не била българка, а индийска пастирка и всъщност аватар (въплъщение) на Лакшми (жената на Вишну). Това била голяма, взаима, но за съжаление невъзможна любов, защото Рада била сгодена от дете за друг овчар, а и била с бяла кожа, докато Кришна бил светлосин на цвят, като героите от филма Аватар, ако си спомняте. Той толкова много страдал, че накрая майка му Яшода се съжалила и му разрешила да се приближи до Рада и да боядиса лицето и в каквито желае цветове. От този момент нататък Кришна и Рада се превърнали в олицетворение на осъществената любов. Ако пътувате из Индия, ще видите хиляди техни изображения в храмове, улици и домове.

Която и от двете истории да ви допада повече, Холи е празник, който ще ви накара да се почувствате отново деца, да забравите, че трябва да си пазите дрехите чисти, че не бива да се шляпа в локвите или че е крайно неприемливо да пръскате с вода хората по улиците. Това е празник на забравата, на радостта, опиум за бедните и потиснатите.

И с тази нагласа отидох в града, където твърдят, че бил роден Кришна -  Вриндаван, щата Уттар Прадеш, градче с 63 хил. души население, което в друго време прилича повече на разрушен от войната Кабул, но веднъж в годината се превръща в празнична столица. Отидох с един приятел испанец, един италиански режисьор и две индийки.

Понеже организацията се случи спонтанно и в последния момент, наложи се да спим в едно мърляво хостелче с мръсни хавлии и чаршафи и почти без топла вода, но затова пък в епицентъра на празника. Демек, две нощи не спахме, а през деня ходехме с полепнали по цялото тяло бои във всевъзможни цветове.

И на война, като на война. Въоръжихме се с водни пистолети и цветен прах и се хвърлихме във веселата битка по улиците на Вриндаван. Признавам, че в определни моменти бойният ми дух, кален в Шаолин в продължение на три лета, едва не падна до ниво на най-позорно дезертьорство, защото аз бях най-белокожата от компанията, а чужденците бяха под 0,1% от участниците и местните моментално ме вземаха на прицел. Помня, че в кулминацията на битката, давеща се в цветен прах и понасяща тонове изливаща се отгоре ми мръсна студена вода, през главата ми мина мисълта „край, тук си останах, утре ще трябва да организират репатрирането на подгизналите ми тленни останки до България“.

Незнайно как все пак всички оцеляхме и дори успяхме да запаметим някои моменти с увитите в найлони телефони. Следващите снимки са от този 13 март.

За езика на тялото

Днес ми се случи нещо толкова странно, че не мога да не го споделя.

Понеже индийско гадже Nº2 не щя да разбере, че късам с него нито по имейла, нито по телефона, наложи се да се видим на живо. В момента, в който влетя в стаята, той се хвърли на колене пред мен и започна да си дърпа ушите надолу. Бях толкова шокирана, че не успях да си извадя телефона да го снимам, за да ви го покажа, но намерих снимка в интернет на този жест: 

Когато той се поуспокои и можеше да се говори нормално, разбрах, че това било индийският ритуал за молене на прошка.

Това толкова му удиви, че за малко да мине номерът. Когато най-после агоничното увещаване приключи и той си тръгна, осъзнах, че съм му казала такива жестоко откровени неща, каквито вероятно нямаше да изрека, ако разговорът се беше провел на български. Или дори на испански. Сетих се по този повод за една лекция по невронаука (така ли се нарича на български науката за мозъка?), която наскоро слушах на една международна среща на даскали по испански и обясненията на лектора за това колко различни решения вземаме, когато говорим на родния си или на чужд език. С две думи, когато сме в режим чужд език, използваме по-аналитични дялове от мозъка, където емоциите и моралните предразсъдъци, изградени в най-ранното ни детство не оказват влияние и в резултат вземаме по-прагматични решения. Професорът даде много примери, кой от кой по-интересен, затова нека ви споделя един. Представете си, че по незнайна причина на една трамвайна линия лежат петима човека, а срещу тях идва на пълна скорост трамвай, който няма спирачки. Вие се намирате на надлез върху коловоза, където седи един много дебел човек и знаете, че ако го бутнете, той ще падне върху релсите и ще спре трамвая. Така ще умре, но ще бъдат спасени пет други живота. Ще го бутнете ли?

Може би ще ви е интересно да узнаете, че повечето хора отговарят отрицателно. Макар да осъзнаваме, че по-практичното ще е да бутнем дебелия, не бихме го направили, защото не искаме да носим отговорността за неговата смърт. Но познайте какво става, когато същата задача се задава на чужд език. Процентът на хората, които биха пожертвали бедния дебеланко, значително се повишава. Между другото, когато направих този тест на 15-годишния ми племенник, той моментално отговори, че ще бутне човека. Когато го попитах защо, той отвърна простичко „ами 1 е по-малко от 5, бе, лельо“ като в погледа му се четеше „леля ми дали не е тъпа?“. Доказателство за това как компютърните игри научават хората да вземат прагматични, а не емоционално и морално обременени решения.

Много се отплеснах, а говорех за това как логичните парчета от мозъка ми пожертваха горкия индийски претендент номер две.

А темата на този пост е за странните жестове, които индийците използват в общуването си.

Може би първият от тях, който забелязава чужденецът, е грациозното поклащане на главата, напомнящо на китайските кученца в кабината на тираджия. То много прилича на нашето „дооообре“ и има същото значение, само че те го правят много по-усърдно и постоянно. Ако се опитате да ги имитирате, ще чуете пращене много близо до ушите си. Ето едно видео, което добре го илюстрира:

Освен коментираните във видеото жестове, на мен винаги ми е много забавно как индийците играят с очите си, за да изразят различни емоции. Например, когато попиташ някого дали е вкусно това, което яде, към споменатото вече поклащане на главата ще се добави и едно изцъкляне на очите, съвпадащо с удълженото "е" на "veeery good", плюс леко привеждане напред.

След очите, най-експресивната част от телата им са ръцете. Ръкомахат интензивно като латиноамериканците, но хореографията е различна. Когато обясняват нещо, най-често поставят пръстите в поза ОК и правят кръгове с ръката по часовниковата стрелка с длан към теб. Също така, често въртят ръката в китката подобно на типичното движение в танца фламенко, но го правят на нивото на очите и с по-малка ротация, нещо като нашия жест за „махни ми се от главата“.

Вероятно всички го знаете, но все пак да спомена и събирането на длани пред гърдите за поздрав, приветствие за добре дошъл или за сбогуване, придружено от думата „Намасте“ и лек поклон. 

Между другото, като говоря за ръцете, да не забравя да предупредя всички, които идват в Индия, да избягват да се хранят с лявата ръка. Ако не искате да направите лошо впечатление, яжте само с дясната. Искате ли да знаете защо? Няма да ви отговоря директно, но ще ви дам един жокер – в тоалетните няма тоалетна хартия, а нещо като подвижно пръскало от дясната страна на тоалетната чиния (или тоалетната дупка, ако сте в баш Индия).

Едно от нещата, които най-много ме забавляват е как си бъркат в носа и после си изтриват пръста в пуловера. Днес наблюдавах това в продължение на два часа седнала срещу един банков служител. Да не мислите, че теглих кредит или нещо подобно. Само исках да изтегля пари от сметката си. Между другото двата часа търперливо съзерцаване на носопочистващата процедура не помогна, защото в крайна сметка ми казаха да дойда пак утре. За проблема с парите, който ни натресе правителството на Моди през ноември ще ви разкажа в друг пост.

Като казах Моди, се сетих за още един жест, алтернативен на показването на среден пръст – свивате дясната ръка в юмрук и с горната му част удряте лявата си длан.

И накрая, не мога да пропусна жестът, който най-много ме е шокирал досега: след края на един урок, ученикът често изразява благодарността си към учителя като се навежда и докосва краката му. Аз лично не го правя с моите учители тук, а на учениците ми съм го забранила – предпочитам да изразяват благодарността си като си пишат домашните. 

Пост скриптум. Ако докато четохте този пост, се опитахте да направите някои от описаните жестове, можете да лайкнете линка във ФБ.