За езика на тялото

Днес ми се случи нещо толкова странно, че не мога да не го споделя.

Понеже индийско гадже Nº2 не щя да разбере, че късам с него нито по имейла, нито по телефона, наложи се да се видим на живо. В момента, в който влетя в стаята, той се хвърли на колене пред мен и започна да си дърпа ушите надолу. Бях толкова шокирана, че не успях да си извадя телефона да го снимам, за да ви го покажа, но намерих снимка в интернет на този жест: 

Когато той се поуспокои и можеше да се говори нормално, разбрах, че това било индийският ритуал за молене на прошка.

Това толкова му удиви, че за малко да мине номерът. Когато най-после агоничното увещаване приключи и той си тръгна, осъзнах, че съм му казала такива жестоко откровени неща, каквито вероятно нямаше да изрека, ако разговорът се беше провел на български. Или дори на испански. Сетих се по този повод за една лекция по невронаука (така ли се нарича на български науката за мозъка?), която наскоро слушах на една международна среща на даскали по испански и обясненията на лектора за това колко различни решения вземаме, когато говорим на родния си или на чужд език. С две думи, когато сме в режим чужд език, използваме по-аналитични дялове от мозъка, където емоциите и моралните предразсъдъци, изградени в най-ранното ни детство не оказват влияние и в резултат вземаме по-прагматични решения. Професорът даде много примери, кой от кой по-интересен, затова нека ви споделя един. Представете си, че по незнайна причина на една трамвайна линия лежат петима човека, а срещу тях идва на пълна скорост трамвай, който няма спирачки. Вие се намирате на надлез върху коловоза, където седи един много дебел човек и знаете, че ако го бутнете, той ще падне върху релсите и ще спре трамвая. Така ще умре, но ще бъдат спасени пет други живота. Ще го бутнете ли?

Може би ще ви е интересно да узнаете, че повечето хора отговарят отрицателно. Макар да осъзнаваме, че по-практичното ще е да бутнем дебелия, не бихме го направили, защото не искаме да носим отговорността за неговата смърт. Но познайте какво става, когато същата задача се задава на чужд език. Процентът на хората, които биха пожертвали бедния дебеланко, значително се повишава. Между другото, когато направих този тест на 15-годишния ми племенник, той моментално отговори, че ще бутне човека. Когато го попитах защо, той отвърна простичко „ами 1 е по-малко от 5, бе, лельо“ като в погледа му се четеше „леля ми дали не е тъпа?“. Доказателство за това как компютърните игри научават хората да вземат прагматични, а не емоционално и морално обременени решения.

Много се отплеснах, а говорех за това как логичните парчета от мозъка ми пожертваха горкия индийски претендент номер две.

А темата на този пост е за странните жестове, които индийците използват в общуването си.

Може би първият от тях, който забелязава чужденецът, е грациозното поклащане на главата, напомнящо на китайските кученца в кабината на тираджия. То много прилича на нашето „дооообре“ и има същото значение, само че те го правят много по-усърдно и постоянно. Ако се опитате да ги имитирате, ще чуете пращене много близо до ушите си. Ето едно видео, което добре го илюстрира:

Освен коментираните във видеото жестове, на мен винаги ми е много забавно как индийците играят с очите си, за да изразят различни емоции. Например, когато попиташ някого дали е вкусно това, което яде, към споменатото вече поклащане на главата ще се добави и едно изцъкляне на очите, съвпадащо с удълженото "е" на "veeery good", плюс леко привеждане напред.

След очите, най-експресивната част от телата им са ръцете. Ръкомахат интензивно като латиноамериканците, но хореографията е различна. Когато обясняват нещо, най-често поставят пръстите в поза ОК и правят кръгове с ръката по часовниковата стрелка с длан към теб. Също така, често въртят ръката в китката подобно на типичното движение в танца фламенко, но го правят на нивото на очите и с по-малка ротация, нещо като нашия жест за „махни ми се от главата“.

Вероятно всички го знаете, но все пак да спомена и събирането на длани пред гърдите за поздрав, приветствие за добре дошъл или за сбогуване, придружено от думата „Намасте“ и лек поклон. 

Между другото, като говоря за ръцете, да не забравя да предупредя всички, които идват в Индия, да избягват да се хранят с лявата ръка. Ако не искате да направите лошо впечатление, яжте само с дясната. Искате ли да знаете защо? Няма да ви отговоря директно, но ще ви дам един жокер – в тоалетните няма тоалетна хартия, а нещо като подвижно пръскало от дясната страна на тоалетната чиния (или тоалетната дупка, ако сте в баш Индия).

Едно от нещата, които най-много ме забавляват е как си бъркат в носа и после си изтриват пръста в пуловера. Днес наблюдавах това в продължение на два часа седнала срещу един банков служител. Да не мислите, че теглих кредит или нещо подобно. Само исках да изтегля пари от сметката си. Между другото двата часа търперливо съзерцаване на носопочистващата процедура не помогна, защото в крайна сметка ми казаха да дойда пак утре. За проблема с парите, който ни натресе правителството на Моди през ноември ще ви разкажа в друг пост.

Като казах Моди, се сетих за още един жест, алтернативен на показването на среден пръст – свивате дясната ръка в юмрук и с горната му част удряте лявата си длан.

И накрая, не мога да пропусна жестът, който най-много ме е шокирал досега: след края на един урок, ученикът често изразява благодарността си към учителя като се навежда и докосва краката му. Аз лично не го правя с моите учители тук, а на учениците ми съм го забранила – предпочитам да изразяват благодарността си като си пишат домашните. 

Пост скриптум. Ако докато четохте този пост, се опитахте да направите някои от описаните жестове, можете да лайкнете линка във ФБ.