Кратко въведение в семейната тема

За седмицата присъствие на индийска земя ми стана ясно, че семейството тук е реално „основна клетка на обществото“. За един индиец е трудно да възприеме, че е възможно някой да живее нормално, ако не е семеен, а пък че това може да е по негова собствена воля е направо немислимо. Ако си прехвърлил преклонната възраст от 25 години и не си се задомил, предизвикваш всеобщо състрадание и активиране на мисионерския дух на целия клан, към който си причислен. Народът зарязва бизнес и развлечения и се хвърля да направи невъзможното, но да те избави от този голям проблем.

Усетих подобно напрежение и у мистър Раджеш, хазяина ми, чийто син е ерген на 25, а дъщеря му, 22-годишна студентка, се страхува да се омъжи, защото, както ми сподели тя, „това си е абсолютна лотария, ами ако не ми хареса, как ще му бъда жена до края на живота си?“ Аз засега се въздържах да я просветя, че има начини да се провери качеството на претендента, както и че "до края на живота" е леко преувеличен термин. В Индия повечето хора се женят за избраника/избраницата на родителите си, като понякога се случва да го/я видят за първи път на живо едва на сватбата. Годежен период практически не съществува и от там усещането за лотария е напълно оправдано. Дори и родителите да са имали великодушието да запознаят младите преди сватбата, контактът между тях не преминава визуалното ниво. Сега разбрах защо външният вид е толкова важен за индийците – просто той е единственият жокер, по който могат да съдят за човека в първия етап на познанството им. Между другото, много се смях, когато обсъждах с учениците ми темата за празниците в Индия и ги попитах дали се празнува Свети Валентин. Казаха ми, че младите се опитвали да го празнуват, но на 14 февруари по улиците плъзвали безчетен брой полицаи и полицейските участъци се препълвали от дръзнали да нарушават обществения ред като... се целували! Тук това се счита за прелюдия към съвокупителния акт и съответно за върховна проява на неморалност на обществено място. Виж, това двама мъже да ходят хванати за ръце е напълно безобидно и не означава, че са хомосексуалисти, а просто приятели.

Но да се върна на мистър Раджеш и родата му. Още в първите дни го хванах да ми прави папарашки снимки и отначало ми се стори забавно, но когато разбрах, че е разпратил снимките ми по всички кътчета на Индия, до които се простира многобройното му семейство по бащина и майчина линия и че цяло войнство искало да се запознае с мен, леко започнах да се притеснявам.

За които не ме познават на живо, трябва да уточня, че като хубост съм под средната за България, а в Русия за 6 години нямах просто НИКАКЪВ шанс пред милионите прелестни дългокраки („беше тяяяя, цялата краакаа“), русокоси и синеоки рускини да се преборя за някой от и без това малкото заслужаващи интерес руски индивиди от мъжки пол.

Тук обаче, както вече съм обяснявала, да си с бяла кожа, автоматочно те издига до най-високите социални стъпала, а професията учител те класира директно в кастата на брахманите, редом с духовните водачи, министри и подобни. Само така си обяснявам небивалия интерес към моята скромна особа.

И за една седмица бях подложена на истински обстрел с въпроси, от най-нетактични до най-смешни и ще изредя тук само някои от тях, за да послужат за:

КОНСПЕКТ НА КАНДИДАТ-БУЛКАТА В ИНДИЯ

1. Сигурна ли си, че не си омъжена?
2. И нямаш гадже? Нито в Русия, нито в България, нито в Испания...?
3. На колко години си?
4. Коя зодия си?
5. Боядисваш ли си косата?
6. Колко ти е заплатата?
7. Колко братя и сестри имаш? Къде живеят? Те имат ли деца?
8. От коя религия си?
9. Баща ти какво работи?
10. И изобщо не пиеш алкохол? Малко вино?
11. От кога не ядеш месо?
12. Пушила ли си някога?
13. А бившите ти гаджета високи ли бяха?
14. Удобно ли се чувстваш в индийски дрехи?
15. Искаш ли да те заведа да си купиш гримове?
16. Като знаеш толкова езици, хинди няма да те затрудни, нали? За колко време мислиш, че можеш да го научиш?
17. Та значи обичаш да готвиш?
18. Колко са сладки децата, нали?
19. Ама я ми кажи честно – жена ли си или момиче?
20. Синът ми ме пита дали може да се ожени за чужденка, и аз му разреших. А между другото, ти по принцип искаш ли да се омъжиш?

Важно е да се знае, че това е съкратен вариант на конспекта, защото е за чуждоземци и защото изпитът се провежда на нестабилен английски. Ако си индийка, първото най-важно нещо е да се уточни кастата ти, тъй като никой не желае да се сродява с по-долна каста. Мистър Раджеш ми разказа как цялата му рода скочила, когато той самоволно обявил избраницата на сърцето си, а тя била от по-долна каста. Най-неумолима била майка му, но когато баща му се върнал от таен оглед и произнесъл присъдата си „момата е висока, силна, здрава – става“, кандисала. Попитах мистър Раджеш по какво се познава кастата и той ми обясни, че по фамилното име. Пък аз досега си мислех, че е по кожата. Оказва се, че тя само те ориентира за кастата, подобно на скъпото BMW в София, което ти подсказва, че може би принадлежи на депутат, но не е гаранция. Името ти обаче е нещото, което неумолимо определя съдбините ти от раждането до смъртта.

Друга интересна подробност е, че в момента, в който една жена мине под венчило, престава да е част от родното си семейство и вече принадлежи изцяло на това на мъжа си. Сама по себе си жената е считана за непълноценен човек, който за да оцелее има нужда да е под опеката или на баща си, или на мъжа си, или на брат си. И точно тази информация, която много ме озадачи още когато попълвах молбата за виза, присъства във всички документи – от формуляра, с който се записваш на йога до договора за наем. Аз продължавам да не разбирам какво значение има как се казва баща ми, когато правя поръчка на мебели по интернет, но приемам, че за индийците това е начинът да ме идентифицират като обществена единица, колкото и да е странно за нас.

И ще приключа темата с още една споделена от мистър Раджеш семейна история, за да охладя романтизма, който би могъл коварно да се прокрадне в нежното сърце на някоя читателка. В началото на брака им, снаха и свекърва често имали разногласия по различни теми от битов характер, като например какви точно подправки трябва да се сложат в днешната манджа или в какъв цвят да са новите пердета. Когато разнобоят в мненията достигал определена граница на децибелите, мистър Радждеш придърпвал младата си жена в стаята им и я ступвал. След това за дълго имало мир в къщата. Това ми го разказа той в стил „усмивки от старите ленти“, а смехът му беше саундтрак на широко отворените ми очи.