Пазаруване в Индия

Пазаруването тук може да бъде от шопинг-терапия до шопинг-хоррор, в зависимост от мястото и предварителната ти настройка.

Най-ужасни, по мое мнение, са покритите бутикови базари за традиционни индийски стоки. Намират се в иначе незабележими сгради, в които, ако просто се разхождаш, няма да попаднеш, но те са си изработили хитра система за прилапване на жертви чрез посредничеството на също тъй хитри шофьори-водители-за-носа на чуждестранни туристи. 

Посредникът те изтърсва на вратата на обекта, откъдето те поемат последователно работещите вътре търговци. Една по една се запалват лампите, от което ти става ясно, че си единственият посетител и спасение не дебне от никъде, когато започват да ти поднасят студени напитки, да те настаняват на меки табуретки като единствен зрител в театър, а на подиума пред теб босоноги момци чевръсто започват да разгръщат всевъзможни килими, сарита, шалове, пердета и какво ли не. Безсмислено е да се опитваш да им кажеш, че просто си наминал да разгледаш. С голям зор се изтръгваш от първите, за да попаднеш на вторите, които повтарят ритуала, но с оферта от бижута и скъпоценни камъни, после третите и техните бронзови, каменни и дървени статуетки на всички възможни индуистки божества и т.н. Всички се опитват да те предразположат като те питат откъде си и защо си в Индия. Аз така наивно отговарях в началото, че съм от България, макар да знаех, че това нито ги интересува, нито изтръгва каквито и да е асоциации в паметта им. На шестия, който ме попита откъде съм, му казах, че съм от Бургас, а на единайстия – че съм от Меден рудник. Реакцията им така или иначе е винаги една и съща – „Ааа, хубаво място“. Ако белоликият турист е достатъчно слънчасал от разходката преди да го отведат в този оазис, лесно може да допусне грешката да попита „А това колко струва?“ и от този момент нататък е обречен. Когато осъзнава, няколко часа по-късно, че не и имало нужда да изръсва такива баснословни суми за килим, който не му трябва, че и да плати изпращането му до родната страна, защото няма как, нали, да го замъкне в самолета, връщане назад няма.

Почти всичко може да бъде купено на много по-народни цени от магазините по търговските улици, а тук търговските улици са едва ли не повече, отколкото самите улици. На теория цените в тях са фиксирани и ако си достатъчно авантюрист да тръгнеш на пазар сам, продавачите ще твърдят до последна капка кръв, че стоките им са от производител и цените не подлежат на обсъждане. Ако се върнеш обаче на следващия ден с индийски придружител и попиташ за цената на същия артикул в същия магазин, ще ти отговорят веднага „струва Х, а с отстъпката става Х-20%“. Това, естествено, съвсем не е окончателната цена, всичко зависи от умението на придружителя ти да се пазари.

Най-пълна е импровизацията на цените на уличните сергии и при амбулантните търговци. Тук задължително се пазариш, защото шансовете да постигнеш изгодна цена са най-големи именно при тези нелегални труженици на търговското изкуство, чиито стоки са с абсолютно неустановляем произход и от тяхната продажба не произтичат никакъв тип данъци или разходи за наем на търговска площ. Имате възможност да се впуснете смело в един интензивен и забавен диалог с обикновените хора, да попиете всевъзможни цветове, звуци и аромати и да усетите част от духа на Индия. Можете да рискувате с някои дребни безобидни артикули, като чорапи или шноли за коса, но не ви препоръчвам да купувате от проснат на улицата чаршаф слънчеви очила или часовници. И в никакъв, ама никакъв случай, не купувайте храна или напитки от улицата – гастроентеритът ще е най-малкото зло, което може да ви сполети. Ще кажете, че ако индийците го правят и не умират, значи не е чак толкова страшно, но тяхната имунна система е изработена от векове при тези природни и хигиенни условия и бъдете сигурни, че е дело на естествения подбор.

Кварталните магазини за хранителни стоки вършат работа, ако ти трябват пакетирани продукти от типа на ориз, леща, сол и захар, както и хигиенни средства от първа необходимост, но щандът за плодове и зеленчуци рядко предлага нещо повече от манго, банани и някакъв посърнал зарзават, който въобще не се бори да привлече вниманието ти. С млечните продукти досега не съм имала успешни опити – сиренето или е с люти подправки, или  е напълно безвкусно, защото е предназначено за готвене и подправките се добавят при пърженето му. Сирене като за шопска салата не намерих никъде.

Съществуват и някои вериги магазини за био-храни, в които наистина се чувстваш като в Европа, но когато видиш цените, ти става ясно, че те са изцяло предназначени за русокоси глезли с изтънчени стомаси и дебели портфейли, а също така и за хора със зрителни проблеми, защото цените са толкова дребни и скрити, че докато се пулиш и въртиш във всички страни опаковката в търсене на цената, много вероятно е направо да я метнеш в кошницата, в пълно неведение, че това, което току що си взел е три пъти по-скъпо, отколкото в баровските супермаркети в Москва. Прилагам снимка тук от бурканче със сладко от боровинки, за да се тествате за колко време можете да намерите цената. Когато разбрах от приятели индийци, че в така наречените био-магазини стоките въобще не били био, а само по-добре измити и опаковани, реших да зарежа глезотиите.

И като типичен представител на интернет поколението, реших, че за най-голямо удобство ще купувам по интернет. Груба грешка. Първо това означава да се подложиш на безброй мъчителни телефонни разговори с човек, който според мен и той самият не знае дали ти говори на английски или на хинди. Уж си поръчал по интернет именно за да избегнеш този словесен контакт, но те все си намират повод да ти звънят – я да потвърдиш поръчката, я да ти кажат, че това, което искаш го няма, я да ти предложат нещо друго. Виж, да се обадят да предупредят, че идва куриер не се сещат. Така по всяко време на деня може да цъфне моторист на вратата на дома ти, защото това да си работещ и живеещ сам и да няма кой да му отвори въобще не им минава през ума. На всичкото отгоре, ако направиш поръчка на 6 артикула наведнъж, няма да ти доставят всичко с едно идване, ами ще се точат в продължение на две седмици да ти носят едно по едно нещата, защото били от различни производители. Но най-разочароващо за мен бе качеството на поръчаните стоки, просто гледаш и се чудиш каква инженерна мисъл е сътворила такъв сушилник за чинии, чиито чаркове не пасват, защото размерите им са се разминали с по няколко милиметра ту нагоре, ту надолу. Общо взето съжалих за всичко, което купих по интернет и направо ми се доплака, като си спомних с колко лека ръка раздадох всичките си домашни принадлежности от последния си европейски дом.

Все пак винаги има светлина в тунела – моловете. Понеже всички те се намират на малко отдалечени места, отначало ги игнорирах. Но каква терапия бе за мен да попадна в един от тях – най-после успях да намеря каквото ми трябва, при това на съвсем нормални цени. Дрехите например са по-евтини, отколкото в Европа и има супермаркети от съвременен тип, в които без да се пазариш, купуваш на едни напълно справедливи цени. Единственият момент, предизвикващ известна горчилка е осъзнаването, че колкото и да ти се иска да отвориш ума си и всички чакри към изтока и да се слееш с огромната индийска човешка маса, все пак храната прави борбата и ако не дадеш на тялото си каквото му трябва, трудно ще се справиш с предизвикателствата на един нов живот.

(Верният отговор на теста със сладкото от боровинки е 275 рупии.)

Повече снимки по темата - тук.