Още за придвижването в Делхи

Преди да ви разкажа какви още варианти за придвижване в града има освен с метрото , трябва да ви посъветвам задължително да си носите тапи за уши. Аз откакто се пресрамих да ги ползвам, кръстосвам улиците с по-малко щети за тъпанчетата ми. Просто тук клаксона за нищо го нямат и човек през цялото време е като на сватба.

Ако не разполагате със собствено транспортно средство и не сте си наели шофьор, най-добрият вариант, който мога да ви препоръчам е да си свалите приложенията OLA и/или UBER на телефона и да си приготвите точните адреси на местата, до които трябва да стигнете. Практически всички таксита в града работят с тези две приложения и дори да се опитате да помахате на някое такси на улицата, шофьорът най-вероятно ще ви помоли да го повикате чрез OLA или UBER. За който не ги е ползвал, да не се плаши – те са съвсем интуитивни и като цяло много надеждни. Влизаш в приложението, то автоматично определя локацията ти (понякога не го прави много точно, но можеш ръчно да я коригираш), след това ти дава да избереш между различните категории таксита – от споделено с други, през микро и мини до супер луксозни коли, в които ти сервират студени напитки, като същевременно ти показва на колко минути разстояние от теб се намира всеки вариант. След като си избереш типа такси, получаваш съобщение с данните на шофьора и колата и виждаш в реално време на екрана на телефона ти как колата се приближава до теб. Е, понякога виждаш как вместо да се приближава, таксито се отдалечава. Причината не е че бяга от теб, а просто коефициентът на интелигентност на заетите в бранша според мен е в топ 3 на на-ниските на планетата. Все пак повечето пъти успяват да те намерят, а ако имаш късмет, може дори да говорят малко английски. Комуникацията с шофьорите всъщност е абсолютно ненужна, защото след като влезеш в колата, те натискат на своя телефон START TRIP, а ти изписваш в твоя телефон адреса, на който трябва да те закарат и приложението автоматично генерира най-бързият маршрут на GPS-а на таксито. Плащаш при пристигането и цената е направо смешна, аз общо взето стигам навсякъде за между 1 и 2 евро (като имате предвид, че това е 21-милионен град и разстоянията са значителни), но трябва да призная, че се движа предимно в категория микро. След това и пак чрез телефона си поставяш оценка на шофьора по петобалната система. Между другото, те правят същото с клиентите. Поради тази причина всички винаги се стараят да бъдат любезни – и шофьори, и клиенти.

Друг вариант, ако не е много голямо разстоянието, е да хванете авторикша, наричана още „тук тук“, макар че ходи и тук, и там... Има два недостатъка – 1) пътуването е гарнирано с обилни дози прахово и шумово замърсяване и ще усетите всяка дупка на пътя (не се надявайте на гладка настилка); 2) шофьорите са безобразно нагли и алчни и като ви видят чужденец, задължително ще ви определят тройна цена. Вие обаче не се поддавайте – официалната тарифа е следната:

•         25 рупии за първите два километра
•         9 рупии за всеки следващ километър.

Не се плаща нищо допълнително, ако сте с багаж или трима човека. Настоявайте да пусне таксиметровия апарат („бай мийтър“) и ако откаже, договорете се на цена, която да отговаря на горепосочената тарифа. Примерно, ако трябва да ви закара на 5 километра, можете да се договорите на 60 рупии. Като имате предвид, че 1 евро е около 75 рупии, това е доста изгоден вариант за транспорт, а пък да дойдете в Индия и да не се повозите на рикша, си е направо срамота. Ако се абстрахирате от прахоляка и се настроите приключенски, може да бъде направо удоволствие. Все пак бъдете внимателни, някои шофьори на рикша до такава степен са си втълпили, че чужденецът трябва задължително да бъде излъган, че може въобще да откажат да ви закарат, като видят, че сте наясно с реалната цена. Има някои места в центъра на града (примерно около Раджийв Чоук), където се групират цели глутници от такива измамници и тактиката „ти като не искаш, ще отида при друг“ не минава. Но аз и на този проблем намерих решение – при третия подред, който ми заяви, че апаратът му не работел, аз си извадих телефона, снимах му рикшата и му казах, че ще направя справка в транспортна полиция защо не му работи апаратът и защо не вози по официалните тарифи. Той така се изплаши, че веднага ме покани да седна, пусна апарата и ме помоли да изтрия снимката. По време на пътуването и в края му още два пъти ми се извини и ме помоли да не му създавам проблеми.

Друг вариант са велосипедните рикши. Те обикновено чакат около станциите на метрото и биват ползвани от тези, които живеят сравнително далече от станцията, за да си спестят 15-20 минути ходене пеша. Едно такова возене струва 30 рупии, но ако сте натовани с багаж може да му дадете и 40, като компенсация за обилната пот, която ще излее, докато бъхти педалите под тежестта на вашия товар.

Има и градски автобуси, които досега не съм успяла да ползвам, макар че се опитах (автобусът ме подмина) и само знам, че са два типа – оранжеви (по-поносими) и зелени (по-непоносими), че билетите се продават от кондуктор вътре и че са безбожно евтини.

За кратки разстояния, разбира се, имате още един вариант – собствените ви крака. Ако се спрете на него, трябва да вземете под внимание следните четири подробности:

1. Тротоари практически няма. И да има, те ще са заети от паркирани коли и какво ли още не.
2. Няма пешеходни пътеки, а и да има, те не означават абсолютно нищо, дори да са от тип зебра и със светофор. Това че свети зелено за пешеходците, не променя по никакъв начин правилото за предимство на пътя, а то е следното:
3. Предимство има по-големият участник в движението. Т.е. от най-привилегировани до най-непривилегировани, участниците се подреждат така: автобуси – камиони – големи коли – малки коли – крави – авторикши – колички със зарзават -  вело рикши – хора – маймуни – кучета. Интересното обаче е, че винаги се намира някой, който да нарушава тази подредба (маймуните, например, въобще не се съобразяват) и поради тази причина всички постоянно свирят с клаксони, звънчета и въобще кой с каквото може. Непрекъснато стават дребни ПТП-та, затова всички са с одраскани и изкривени страни, но рядко ще ги чуете да се псуват или обиждат. Полиция викат само при сериозни ПТП-та, защото тя докато дойде...
4. Напомням, че движението е ляво (обратно на нашето), както в Англия, Кипър и Малта. Оглеждайте се във всички посоки, когато пресичате, но най-вече обратно на начина, по който сте свикнали да го правите в България.

И няколко последни съвета – пазете се от джебчии; не минавайте с храна покрай маймуни; не се плашете от кучетата (не са агресивни); не отговаряйте на непрекъснатите подвиквания, който ще чуете откъдето минете; не давайте пари на просещи деца (единствената причина да правят това, вместо да ходят на училище или градина е, че все някой се поддава); гледайте къде стъпвате и се пазете от летящи плюнки. Носете си винаги чадър – предпазва и от дъжд, и от слънце, и от плюнки, и от летящи локви.