Метрото в Делхи се оказа една приятна изненада, не толкова в технологично, колкото в идейно отношение, и може да послужи за пример на повечето метрополитени от „първия свят“.
Първо на всеки вход задължително минаваш скенер. Така пътуваш спокойно, без да се притесняваш, че някой може да си е облякъл експлозивен елек и да се самовзриви.После билетчето се оказа електронна карта, която работи на принципа на дебитната – вкарваш колкото искаш пари и с всяко пътуване дебитът намалява в зависимост от разстоянието, което си пропътувал. При влизане и излизане от метрото просто я поставяш върху турникета, за да се отвори и в същото време ти показва колко пари ти остават. На мен едно ходене до работа (6 спирки) ми излиза около 14 рупии. Интересното е, че позволява дори да си леко на минус.
Климатиците във вагоните работят безупречно, а по стените има контакти, за да си включиш телефона.
На станциите, където се пресичат няколко линии, по земята са залепени стъпки от боси крачета в цветовете на различните линии, за да не се чудиш и маеш накъде да вървиш.Във всеки влак има специален вагон само за жени и ако мъж се качи там, го грози глоба. Причината за тази екстравагантност е да се спести на жените нежелан досег с чужди мъжки ръце (и други части) в пиковите часове. Някой би могъл да каже „че защо само един вагон?“ и отговорът е, че няма нужда от повече – просто почти всички пътници са мъже, които отиват или се връщат от работа, докато жените им си гледат домакинството и челядта.
Ако пък жена влезе в някой от другите вагони, има запазени места “for ladies”, както и за другите възможни пътуващи малцинства – инвалиди, старци и т.н.Едно от нещата, които ми се сториха най-забавни, беше табелата с нарушения и санкции:
Примерно ако плюеш или се возиш седнал на земята, глоба 200 рупии.Ако пък се возиш на покрива на влака, глобата е само 50 рупии и сваляне от влака. Вероятно няма нужда от по-сериозна санкция, защото едва ли ще доживееш до следващата спирка.
Здравей, Миленка! Колко интересна тема си избрала да ни разкажеш :) Знаеш, че много обичам да се возя в метро и винаги си спомням с радост как след вечерните ни часове по испански език заедно пътувахме в софийското метро :)
ResponderEliminarИндийците много добре са организирали своето метро! Идеята за стъпките от боси крачета в различните цветове на отделните линии е наистина много оригинална и полезна :) А и колко красиво изглежда с тези цветове :) Също много добра идея е проверката със скенер на влизане в метрото и спокойствието за сигурността ти по време на пътуване, но се чудя дали заради тези проверки не се образуват много големи опашки от изнервени пътници особено в натоварените часове, или индийците не се притесняват за такива неща. Хубаво е, че са предвидили глоби за нарушенията и по този начин си пазят метрото чисто и приветливо. Наистина много добре и подробно са описали всички видове нарушения и съответните глоби на снимката, която си публикувала. Разбира се за мен беше и много интересно да науча за съществуването на т.нар. "женски вагони", както и на места специално предназначени за жени. От една страна е много добре, че са помислили и за това, но от друга ме тревожи тази проява на дискриминация, както и констатацията ти, че "просто почти всички пътници са мъже, които отиват или се връщат от работа, докато жените им си гледат домакинството и челядта.". Толкова е тъжно, че дори през 21 век ролята на жените в Индия е свързана с това да бъдат съпруги, майки и домакини... В тази връзка бих искала да те попитам имаш ли много ученички в часовете по испански език или преобладават момчетата? Ще ми бъде интересно и да ни разкажеш дали индийските момичета се насърчават да учат, да продължат образованието си в университет и да се развиват професионално.
Много целувки и прегръдки, Миленка и приятен ден! Пази се! :*
Мила ми Марина, въпросът ти е много уместен на фона на описаната картина. Дори и тук на курс по испански се записват повече момичета и жени, отколкото момчета и мъже и за мен обяснението е, че навсякъде по света жените са по-ученолюбиви от мъжете. Освен това, трябва да се има предвид, че хората, които могат да си позволят курс в Сервантес са от по-високите касти, а там явно има по-голямо разбиране за ползата от образованието дори и на тези полу-хора, жените. Момичетата от моята сегашна група са все студентки, а една дори е млада бизнес-дама. Иначе за мен беше странно да открия, че най-малко търсене има на вечерни курсове (в София и Москва е точно обратното) и че в този часови диапазон курсистите практически са само мъже. Жените по това време трябва да са си вкъщи и да приготвят вечерята.
ResponderEliminarМного ти благодаря за коментара, Миленка и за всичко, което разказваш! За мен твоите наблюдения и впечатления са изключително интересни. Радвам се, че в Институт Сервантес преобладават курсистките и колко хубаво, че в твоята група има студентки и дори една бизнес-дама :) Наистина ми се струва похвално, още повече, че за за индийците испанската култура и език са толкова различни от техните собствени. И със сигурност им е трудно с езика. Ти вече имаш база за сравнение между най-различни ученици от толкова държави - кои според теб от тях са най-ученолюбиви и старателни? :)
EliminarМного е любопитно това, което разказваш за вечерните курсове. Ехх, тези индийски вечери, сигурно храната се приготвя много бавно и изисква голямо старание след като момичетата и жените не могат и да си помислят да съчетаят подготовката на вечеря с един по-късен курс в Института :) Дано постепенно нещата се променят и жените в Индия да имат по-голяма свобода да избират пътя, който искат да поемат в живота си.
Целувки, Миленита!